СНЯГ И КАЛ
Под девствения първи сняг
спи ледена, нечиста кал.
Пристъпям плахо като в мрак,
обикнал своята печал…
Понякога в тъма и лед
спят луковици на цветя
и слънце грейне ли отвред,
лалета никнат от калта
и шепнат сякаш за любов –
чужд трепет за мъртвец студен…
От лед направих си покров
и в него свит – не чакам ден!
По девствения първи сняг
все тичах – кален, босоног,
лалета късах с радост чак –
така безсмислено жесток!...
02.02.2023, 21:52, Горно Дряново
© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados