17 abr 2007, 13:48

Сняг заваля през лятото...

  Poesía
753 0 5
На финала стоя -
без душа, без кръв във вените....
Сърцето без сила за туптене замираше,
а оптимизма се бе стопил във времето.
Стимул за живот в шепота на вятъра -
свистеше в ушите ми, но уви,
не достигаше той моя свят.
Лежа на финала грешна,
нямам сили да се изправя даже.
Сняг заваля през лятото на моя живот,
лицето в бръчки се смали,
сякаш края бе дошъл, но...
Ярка светлина моята улица озари,
видение ли, чудо ли, или бе сън?
От нея слезе моето спасение,
но дали не беше и просто моето падение?
Една ръка ме хвана за яката
и издърпа ме тя от калта,
от пропастта, в която паднах,
когато се разочаровах от света.
Силна буря разрази се,
небето почервеня за миг,
от яд ли бе, или от обида...
Не разбрах...
Само че финала в ново начало се преобрази...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...