17 abr 2007, 13:48

Сняг заваля през лятото...

  Poesía
752 0 5
На финала стоя -
без душа, без кръв във вените....
Сърцето без сила за туптене замираше,
а оптимизма се бе стопил във времето.
Стимул за живот в шепота на вятъра -
свистеше в ушите ми, но уви,
не достигаше той моя свят.
Лежа на финала грешна,
нямам сили да се изправя даже.
Сняг заваля през лятото на моя живот,
лицето в бръчки се смали,
сякаш края бе дошъл, но...
Ярка светлина моята улица озари,
видение ли, чудо ли, или бе сън?
От нея слезе моето спасение,
но дали не беше и просто моето падение?
Една ръка ме хвана за яката
и издърпа ме тя от калта,
от пропастта, в която паднах,
когато се разочаровах от света.
Силна буря разрази се,
небето почервеня за миг,
от яд ли бе, или от обида...
Не разбрах...
Само че финала в ново начало се преобрази...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...