Сняг заваля през лятото...
На финала стоя -
без душа, без кръв във вените....
Сърцето без сила за туптене замираше,
а оптимизма се бе стопил във времето.
Стимул за живот в шепота на вятъра -
свистеше в ушите ми, но уви,
не достигаше той моя свят.
Лежа на финала грешна,
нямам сили да се изправя даже.
Сняг заваля през лятото на моя живот,
лицето в бръчки се смали,
сякаш края бе дошъл, но...
Ярка светлина моята улица озари,
видение ли, чудо ли, или бе сън?
От нея слезе моето спасение,
но дали не беше и просто моето падение?
Една ръка ме хвана за яката
и издърпа ме тя от калта,
от пропастта, в която паднах,
когато се разочаровах от света.
Силна буря разрази се,
небето почервеня за миг,
от яд ли бе, или от обида...
Не разбрах...
Само че финала в ново начало се преобрази...
без душа, без кръв във вените....
Сърцето без сила за туптене замираше,
а оптимизма се бе стопил във времето.
Стимул за живот в шепота на вятъра -
свистеше в ушите ми, но уви,
не достигаше той моя свят.
Лежа на финала грешна,
нямам сили да се изправя даже.
Сняг заваля през лятото на моя живот,
лицето в бръчки се смали,
сякаш края бе дошъл, но...
Ярка светлина моята улица озари,
видение ли, чудо ли, или бе сън?
От нея слезе моето спасение,
но дали не беше и просто моето падение?
Една ръка ме хвана за яката
и издърпа ме тя от калта,
от пропастта, в която паднах,
когато се разочаровах от света.
Силна буря разрази се,
небето почервеня за миг,
от яд ли бе, или от обида...
Не разбрах...
Само че финала в ново начало се преобрази...
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
