Често аз из този град ще скитам,
изпълнена със самота,
без никого да смея да попитам:
„Има ли я още любовта?”
В празните, безизразни очи
аз още дълго болката ще виждам.
За всичките изстрадали души
силата ми няма да достигне.
Безчувствена, вървя по булеварда
и глъчката гласа ми заглуши,
отдясно е съдебната палата,
ала съдът по право не реши.
И все така ще следвам булеварда,
до тротоара просякът седи,
молбите му сълзите ми извикват -
съдбата му над мен нек се смили.
Аз все така вървя по булеварда.
И все така дъждът студен вали -
отляво – кафенетата, Соната
и спомен за далечни, ведри дни.
Денят страхливо ще отмине,
отстъпил място на нощта.
Пътят дълъг в тъмното се вие -
той винаги ще води към дома.
А сутринта отново ще се върна
по същия, познатия ми път,
отново ще съм празна и самотна,
отново ще тъгувам за дома...
04.02.2010г.
© Ася Todos los derechos reservados