7 sept 2011, 15:27

София

  Poesía » Otra
699 0 0

           София 

Често аз из този град ще скитам,

изпълнена със самота,

без никого да смея да попитам:

„Има ли я още любовта?”

 

В празните, безизразни очи

аз още дълго болката ще виждам.

За всичките изстрадали души

силата ми няма да достигне.

 

Безчувствена, вървя по булеварда

и глъчката гласа ми заглуши,

отдясно е съдебната палата,

ала съдът по право не реши.

 

И все така ще следвам булеварда,

до тротоара просякът седи,

молбите му сълзите ми извикват -

съдбата му над мен нек  се смили.

 

Аз все така вървя по булеварда.

И все така дъждът студен вали -

отляво – кафенетата, Соната

и спомен за далечни, ведри дни.

 

Денят страхливо ще отмине,

отстъпил място на нощта.

Пътят дълъг в тъмното се вие -

той винаги ще води към дома.

 

А сутринта отново ще се върна

по същия, познатия ми път,

отново ще съм празна и самотна,

отново ще тъгувам за дома...

 

04.02.2010г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...