София 

Често аз из този град ще скитам,

изпълнена със самота,

без никого да смея да попитам:

„Има ли я още любовта?”

В празните, безизразни очи

аз още дълго болката ще виждам.

За всичките изстрадали души

силата ми няма да достигне.

Безчувствена, вървя по булеварда

и глъчката гласа ми заглуши,

отдясно е съдебната палата,

ала съдът по право не реши.

И все така ще следвам булеварда,

до тротоара просякът седи,

молбите му сълзите ми извикват -

съдбата му над мен нек  се смили.

Аз все така вървя по булеварда.

И все така дъждът студен вали -

отляво – кафенетата, Соната

и спомен за далечни, ведри дни.

Денят страхливо ще отмине,

отстъпил място на нощта.

Пътят дълъг в тъмното се вие -

той винаги ще води към дома.

А сутринта отново ще се върна

по същия, познатия ми път,

отново ще съм празна и самотна,

отново ще тъгувам за дома...

04.02.2010г.