Русалките не плачат,
те разбират, че всичко временно е, знаят...
но идват с прилива, танцуват със вълните,
на брега ги чака любовта, да им помилва пак косите,
момент на радост, нежна тръпка,
устни слети и прегръдка,
мили думи, красота,
о, как е невъзможна любовта...
Те знаят, той ще си отиде,
у дома го чака истинско момиче,
със крака...
И когато дойдат двама на брега,
вълните ще поглъщат стъпки,
но не ще могат да погълнат и слова „... най-добрият...“
ще му шепне тя, а той тайничко ще се обръща
и с поглед мил ще търси своята русалка,
отплувала сама към вечността...
И морето жадно ще отпива солени капчици от нейните очи,
но завинаги ще пази тази тайна,
защото русалките не плачат, нали?