4 dic 2009, 8:17

„Solidarnosc”

  Poesía » Otra
738 0 0

Роди се във буря.
Израсна със гръм.
Надеждите наши
разпали тоз сън.

Ти беше велика.
Ти беше добра.
Защото сърцата
с надежда подпря.

Ний виждахме в тебе
надежда и звън
заспалите хора
да стресне от сън.

Във пътя ти славен
напред към добро…
Злонравните сили
ни спряха съня.

Злонравните сили
- те стрелят навред,
но ти не умираш,
духът е във теб.

Надежда не гасне
и в мрачната нощ,
защото след мрака
ще дойде ден наш.

Ден светъл и хубав.
С милиони слънца.
С сърца по-горещи
и светла съдба.

2 ноември 1982 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...