4 dic 2009, 8:17

„Solidarnosc”

  Poesía » Otra
739 0 0

Роди се във буря.
Израсна със гръм.
Надеждите наши
разпали тоз сън.

Ти беше велика.
Ти беше добра.
Защото сърцата
с надежда подпря.

Ний виждахме в тебе
надежда и звън
заспалите хора
да стресне от сън.

Във пътя ти славен
напред към добро…
Злонравните сили
ни спряха съня.

Злонравните сили
- те стрелят навред,
но ти не умираш,
духът е във теб.

Надежда не гасне
и в мрачната нощ,
защото след мрака
ще дойде ден наш.

Ден светъл и хубав.
С милиони слънца.
С сърца по-горещи
и светла съдба.

2 ноември 1982 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...