4 dic 2009, 8:17

„Solidarnosc”

  Poesía » Otra
736 0 0

Роди се във буря.
Израсна със гръм.
Надеждите наши
разпали тоз сън.

Ти беше велика.
Ти беше добра.
Защото сърцата
с надежда подпря.

Ний виждахме в тебе
надежда и звън
заспалите хора
да стресне от сън.

Във пътя ти славен
напред към добро…
Злонравните сили
ни спряха съня.

Злонравните сили
- те стрелят навред,
но ти не умираш,
духът е във теб.

Надежда не гасне
и в мрачната нощ,
защото след мрака
ще дойде ден наш.

Ден светъл и хубав.
С милиони слънца.
С сърца по-горещи
и светла съдба.

2 ноември 1982 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...