„Solidarnosc”
735
0
0
Роди се във буря.
Израсна със гръм.
Надеждите наши
разпали тоз сън.
Ти беше велика.
Ти беше добра.
Защото сърцата
с надежда подпря.
Ний виждахме в тебе
надежда и звън
заспалите хора
да стресне от сън.
Във пътя ти славен
напред към добро…
Злонравните сили
ни спряха съня.
Злонравните сили
- те стрелят навред,
но ти не умираш,
духът е във теб.
Надежда не гасне
и в мрачната нощ,
защото след мрака
ще дойде ден наш.
Ден светъл и хубав.
С милиони слънца.
С сърца по-горещи
и светла съдба.
2 ноември 1982 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Атанасов Всички права запазени
