Soulmate

AREOLA (Ареола)
32 23

23 jul 2009, 11:13

Poesía » Versos blancos

683 0 2

Винаги те е

нямало.

Като водопад

сред пустиня

в очите на пътник...

отвъд.

Винаги те е

имало.

Като избор

пред клада -

опростен или грешен...

винаги мъртъв.

За теб не се опазих,

но никога

няма да бъда

целувана,

галена,

любена.

За теб думи

много изписах,

но никога няма

да бъдеш

описан,

разказан,

словопомазан.

Погледни на мен

като на Целител.

Изцелявам те...

от съществуването ти

в невремието ми.

Пророк беше онзи,

който те отрече и

проби в мен

кратер,

колкото

каньон...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.