Напича пладне - път го бие.
Щурци раздират с жици прахоляка.
Каруцата скрипти и вие,
и конят куца с двата предни крака.
А той - китарата прегърнал -
извила хълбоци на женско тяло,
подръпва струните посърнал,
под скъсаното, старо наметало…
„Далечна моя…и копняна…
Лета към теб пътувам, а не стигам.
Мен ми е покрив ханът само,
постеля - скапаната ми талига. ...