11 nov 2006, 11:34

спасение 

  Poesía
608 0 3

Спасение ще бъде да
                       избягам-
далеч от теб и твоето         
сърце.
Спасение ще бъде да
забравя
целувките ти,                       
твоите ръце.
Спасение?                                     
За мен??
          За теб??
                           За двама ни??.
                                             Едва ли...
Боли ме.                                        
Толкова е пусто.
Да чакам ден след                         
ден
и нощ след                                      
нощ...
Боли.                                                  
Животът е изкуство-
а ти преряза ме-                                  
дори без нож.
Аз искам да ме няма-                       
да умра.
Да се изчезна тихо-                              
тихо.
Да.Искам да се свърша,   
да простя,
да си отида с                       
ангелска 
               молитва.
Аз искам да не плача-                            
да заспя.
Сънят ми вечен да е-                                 
необятен....
Аз искам да потъна в                                    
самота-
билет за нищото да                                     
купя си-
безплатен...
Аз искам да ме няма-                                   
да умра!!!...

                       

© Христина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И този стих е много силен . Поздрави!
  • Слушай Петинка, права е!!! Животът ще ти поднесе много хубави неща, само бъди силна! Поздрави
  • Животът не свършва с Тази любов,очакват те много и нови...
    Силен и тъжен стих,но аз знам-ще се справиш!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??