15 sept 2009, 20:40

Спасение

1.1K 0 0

Спомням си колко тъжна беше ти,
когато той те пренебрегваше винаги!
Спомням си как ти тичаше при мен,
когато той те караше да плачеш!

Винаги, когато изпадаше в беда,
аз бях там, за да те спася от ада!
Винаги, когато душата ти се изгубваше,
аз бях там, за да те върна към светлината!

Сълзите ти, когато не уморно се стичаха
по нежното и кадифено лице,
аз бях там, за да ги утеша с милувка една,
аз те спасявах винаги от самотата ти!

Когато плачеш нощем сред рояк от звезди,
аз минавах край теб, за да върна усмивката ти!
Когато животът ти стигна до дъното на бездната,
аз бях там, за да те върна към нов живот!

Сега стоиш пред мен с молещи ръце
и ме молиш да те спася от ново чувство,
което за мене за първи път е невъзможно,
да те спася от чувството, наречено любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пацо Танчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...