Спомням си колко тъжна беше ти,
когато той те пренебрегваше винаги!
Спомням си как ти тичаше при мен,
когато той те караше да плачеш!
Винаги, когато изпадаше в беда,
аз бях там, за да те спася от ада!
Винаги, когато душата ти се изгубваше,
аз бях там, за да те върна към светлината!
Сълзите ти, когато не уморно се стичаха
по нежното и кадифено лице,
аз бях там, за да ги утеша с милувка една,
аз те спасявах винаги от самотата ти!
Когато плачеш нощем сред рояк от звезди,
аз минавах край теб, за да върна усмивката ти!
Когато животът ти стигна до дъното на бездната,
аз бях там, за да те върна към нов живот!
Сега стоиш пред мен с молещи ръце
и ме молиш да те спася от ново чувство,
което за мене за първи път е невъзможно,
да те спася от чувството, наречено любов!
© Пацо Танчев Todos los derechos reservados