11 sept 2010, 22:21

Спасител 

  Poesía » Odas y poemas
750 0 1

(посветено на кан Аспарух)

Кубрат от смъртта покосен е,
а синовете му не изпълнили неговия завет.
Стара Велика България гине,
гине поради отхвърлен мъдър съвет.
Като песъчинки българите се разпилели,
защото колкото сина, толкова Българии
се основали.
Но! Колко от тях оцелели?
Бройките държави били силни,
но повечето победени от вражи племена.
Аспаруховата обаче била най-силна,
оцеляла и до днешни времена.
Ех, шепа хора бяха,
но от лапите на Византия
земя да измъкнат успяха.
Как ли?! Може да са били по-слаби,
но скитничеството умовете им
с хитрост пълни.
Че за своя държава те копнели,
собствен въздух да цепят те мечтали.
Така, с кана си велики начело,
човечеството българско триумфира.
Та герой е той,
един народ опази!
Ако не бе той,
нямаше да се чува за нази!

© Мирослав Начев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно виждане за заселването на българите на византийска територия
Propuestas
: ??:??