Изгонена_от_Рая (Ава)
25 40
13 may 2007, 20:41

Спасител... посветено... Никога няма да те забравя! 

  Poesía
1074 0 3
 

„Защо ме нарани, кажи ми?

Защо си тръгна ти от мен?

Бях малка, затова прости ми,

че не те прегръщах всеки ден.


Много болка причиних за кратко,

търсих те във всеки друг,

но в никой не намерих моя татко,

затова те моля да се върнеш тук!


Чувствам се изгубена, наполовина цяла,

внушавам ли си, че те чувствам покрай мен?

И те гледам как усмихваш се от снимка черно-бяла,

но не може този спомен да стопли моя ден.


Дай ми сили да се боря,

да успея и да променя звездите,

за да се гордееш, всичко бих могла да сторя,

макар че в очите ми горят сълзите..."


Така говореше му тя,

вървеше по улиците пусти

и отнякъде появи се светлина

и изгони облаците гъсти.


И до днес хората говорят

как слънчев лъч прогонил тъмнината,

за момичето и ангела си спомнят,

как прегърнати, говорели с луната...


                                                                    "Добрите хора не умират...."

© Ава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??