Спасител... посветено... Никога няма да те забравя!
„Защо ме нарани, кажи ми?
Защо си тръгна ти от мен?
Бях малка, затова прости ми,
че не те прегръщах всеки ден.
Много болка причиних за кратко,
търсих те във всеки друг,
но в никой не намерих моя татко,
затова те моля да се върнеш тук!
Чувствам се изгубена, наполовина цяла,
внушавам ли си, че те чувствам покрай мен?
И те гледам как усмихваш се от снимка черно-бяла,
но не може този спомен да стопли моя ден.
Дай ми сили да се боря,
да успея и да променя звездите,
за да се гордееш, всичко бих могла да сторя,
макар че в очите ми горят сълзите..."
Така говореше му тя,
вървеше по улиците пусти
и отнякъде появи се светлина
и изгони облаците гъсти.
И до днес хората говорят
как слънчев лъч прогонил тъмнината,
за момичето и ангела си спомнят,
как прегърнати, говорели с луната...
"Добрите хора не умират...."
© Ава All rights reserved.
