Спи, красавице!
СПИ, КРАСАВИЦЕ!
Разпиляла косите си гъсти,
тихо дишаш в съня си дълбок —
Афродита със розови пръсти.
И с пространствено-временен скок
като дух безтелесен долитам
да те галя със поглед любящ.
На сърцето ти равният ритъм
ще ме стопля, ще дава кураж.
И от порив на нежност прекършен,
те целувам щастлив и смутен...
За мечтание времето свърши.
Спи, красавице — утре е ден!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Костов Todos los derechos reservados
