Понякога имаш нужда просто от една протегната ръка,
от едно рамо, на което да се подпреш, за малко
Да спреш за момент.
Да си починеш от този тежък товар, който си нарамил.
Понякога имаш нужда просто от някого,
с когото багажа, който носиш ще ти си стори нищожен.
Понякога се нуждаеш от присъствието на друга душа до себе си,
не за да те избави от иначе трудния живот,
а за да го направи по-поносим.
Понякога просто имаш нужда от някого...
без определена причина...просто понякота имаш нужда
самотата да бъде заменена с друго туптящо сърце,
което ще направи твоето съществуване по-леко...
Х.Т.
© Христина Тодорова Todos los derechos reservados