27 sept 2007, 17:05

Споделено от жена

  Poesía
1.3K 0 11
 

Споделено от жена


Искам цяла нощ  да си говорим,

весело във тъмното да спорим.

Караш ме от радост да се смея,

жадно за гласа ти да копнея.


Нека да съм струна на цигулка,

с трепет да ме галиш, като булка,

песен за любов да ти изпея,

нежна като бриз ще те повея.


После да съм мирис на кандило,

дъхав аромат по теб попило.

Стомна да съм с вино ще полея,

огън във плътта ти да разлея.


Да съм във нозете ти трапеза,

с птица занемяла от кафеза,

сам ли си по мене да гладуваш,

легнал, насред сън да ме бълнуваш.


Тръпнеща, накрая да съм дива,

волна във страстта си самодива,

някъде потайно ще те скривам,

лудо и безкрайно да те имам.

27.09.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....