25 jun 2007, 2:58

СПОКОЕН КАТО БОМБА

  Poesía
991 0 1
Аз ще бъда там и тогава,
тротоарно облечен
и с часовник в ръка.
Бездомните кучета
дори ми се чудят,
що за пиеса е мойта съдба.
НЕ! НЕ! НЕ!
Тези кадри изгоряха внезапно,
изчезнаха някъде далече оттук,
а пък аз си стоя, стоя неподвижен
и гледам безсмислено,
по-скоро измислено,
как черната камера
прожектира моята изкуствена драма,
но
на екрана няма картина и звук,
няма субтитри, няма послания,
аз съм преведен на странен език
и всичко е толкова тайно,
че колкото повече зная,
толкова по-малко разбирам.
"Не слушай тази фалшива история,
тя на теория е нелегитимна,
няма я,
тя е утопия,
но ще стои запечатана завинаги там,
безпейзажно и тихо,
в твоето кино,
на твоя екран!

















¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...