25.06.2007 г., 2:58

СПОКОЕН КАТО БОМБА

987 0 1
Аз ще бъда там и тогава,
тротоарно облечен
и с часовник в ръка.
Бездомните кучета
дори ми се чудят,
що за пиеса е мойта съдба.
НЕ! НЕ! НЕ!
Тези кадри изгоряха внезапно,
изчезнаха някъде далече оттук,
а пък аз си стоя, стоя неподвижен
и гледам безсмислено,
по-скоро измислено,
как черната камера
прожектира моята изкуствена драма,
но
на екрана няма картина и звук,
няма субтитри, няма послания,
аз съм преведен на странен език
и всичко е толкова тайно,
че колкото повече зная,
толкова по-малко разбирам.
"Не слушай тази фалшива история,
тя на теория е нелегитимна,
няма я,
тя е утопия,
но ще стои запечатана завинаги там,
безпейзажно и тихо,
в твоето кино,
на твоя екран!

















Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...