Спомен

19 oct 2008, 13:24

Poesía

972 0 2

Спомен

Мина повече от година

... и някак споменът избледня...

Сърцето намери си нови трепети,

очите вече забравиха лицето ти.

В мечтите вече господар не си,

отдавна душата ми се умори.

Като летен дъжд ме обля,

отиде си... така ме заболя...

Ала времето под своето крило ме приюти

и ден след ден те заличи.

Стара пожълтяла снимка си сега,

скъп спомен за две деца –

две влюбени деца, каквито бяхме,

две наивни сърца, с които мечтахме.

Любов ли беше това

... или просто една игра?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

renkav (Райна Недялкова)

2008-10-19T21:04:46+03:00

Нека да не се уморява душата ти и да не те боли...Каквото било-да остане добър спомен...Горе главата-и да боли намери сили и продължи напред!Защото винаги ще има утре!Поздрави!С най-искрени чувства Райна
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-10-19T14:26:41+03:00

"Като летен дъжд ме обля,

отиде си... така ме заболя..."

Хареса ми! Образност и чувство.