Спомен
Спомен
Мина повече от година
... и някак споменът избледня...
Сърцето намери си нови трепети,
очите вече забравиха лицето ти.
В мечтите вече господар не си,
отдавна душата ми се умори.
Като летен дъжд ме обля,
отиде си... така ме заболя...
Ала времето под своето крило ме приюти
и ден след ден те заличи.
Стара пожълтяла снимка си сега,
скъп спомен за две деца –
две влюбени деца, каквито бяхме,
две наивни сърца, с които мечтахме.
Любов ли беше това
... или просто една игра?
© Юлиана Кехайова All rights reserved.
