Спомен
Отвътре нещо ме изгаря,
когато ти не си до мен
и само споменът остава
да ме топли, като слънчев ден.
Не си отивай, не забравяй,
как нежно те целувах аз,
недей, не ми оставяй
само спомена за нас.
Не искам в спомен да живея,
не искам той да ме крепи,
искам теб, за тебе да копнея,
за твоя поглед, за твоите очи.
Но ако в спомен ме оставиш,
ще заличиш последните следи
и ако можеш да забравиш,
не ще усетиш как боли.
когато ти не си до мен
и само споменът остава
да ме топли, като слънчев ден.
Не си отивай, не забравяй,
как нежно те целувах аз,
недей, не ми оставяй
само спомена за нас.
Не искам в спомен да живея,
не искам той да ме крепи,
искам теб, за тебе да копнея,
за твоя поглед, за твоите очи.
Но ако в спомен ме оставиш,
ще заличиш последните следи
и ако можеш да забравиш,
не ще усетиш как боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анжела Todos los derechos reservados
