angelik (Анжела)
36 0
10 июл. 2007 г., 12:11

Спомен 

  Поэзия
588 0 3
Отвътре нещо ме изгаря,
когато ти не си до мен
и само споменът остава
да ме топли, като слънчев ден.

Не си отивай, не забравяй,
как нежно те целувах аз,
недей, не ми оставяй
само спомена за нас.

Не искам в спомен да живея,
не искам той да ме крепи,
искам теб, за тебе да копнея,
за твоя поглед, за твоите очи.

Но ако в спомен ме оставиш,
ще заличиш последните следи
и ако можеш да забравиш,
не ще усетиш как боли.

© Анжела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??