Спомен

29 jun 2011, 9:44

Poesía

676 0 0

Нощем скитам сам и сломен
и помня дните, когато беше до мен.

И сънят не ме спохожда вече,
оставям те, няма да ти преча.

Споменът за теб остави във сърцето рана,
спомен за жена, толкова от мен желана.
Спомен за една тъй жестока изневяра.
Помниш ли сега? Колко гадно ме разкара.

Как ще помниш, вече ти е по-добре,
по-добре, че разби едно сърце,
сърце, което на болка ще свикне
и никога друга не ще обикне.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Спомен

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas