Нощем скитам сам и сломен
и помня дните, когато беше до мен.
И сънят не ме спохожда вече,
оставям те, няма да ти преча.
Споменът за теб остави във сърцето рана,
спомен за жена, толкова от мен желана.
Спомен за една тъй жестока изневяра.
Помниш ли сега? Колко гадно ме разкара.
Как ще помниш, вече ти е по-добре,
по-добре, че разби едно сърце,
сърце, което на болка ще свикне
и никога друга не ще обикне.