Спомен.

Себе си бях и много лица видях.

Много очи ме гледаха,

но те не ме виждаха.
Сърцето ми тебе искаше,

здраво държеше, не пускаше.
Не ме слушаше, играеше и все за теб мечтаеше.
Усещам нещо в сърцето надълбоко.

Сещаш ли се.Как боли жестоко.
Остави го сърцето самотно

или може би го наказа доживотно.
Виж ми тялото - празното.
Заради теб - омразното.
Още теб усеща, иска всичко да ми подсеща.
Как твоите очи само мен търсеха.
И ръцете ти, те не ме пускаха.
Твоите устни за мен са любими,

всички целувки толкова значими.

Ти си икзлючително страстен,

винаги, когато си властен.

Много пъти се белязахме

и винаги си трябвахме.

Всяка вечер будувахме

и в сърцата си се вслушвахме.
Моля те, тази вечер да не е като раздяла,

от нея нищо не съм видяла.
Искам от любовта си ти да ми дадеш

и на мен както никога да се отдадеш.
Утре ще си тръгнеш, зная.

Ти до мен не искаш да стоиш,
с две думи да ми простиш.
Като моето сърце няма да получиш,

но не забравяй ти да го заключиш.
Вземи го със себе си и пази го.

За тебе бие най-силно,

колкото и да ми е милно,

започва да става нестабилно.
Мене може да ме нямаш,

но поне сърце да имаш. 
Давай и получавай,

за мен, моля те, не забравяй.
За това как аз истински те обичам

и в това всяка вечер се заричам.
Любов, сбогом ти казвам.

И най-хубавото от теб запазвам.