30.03.2017 г., 10:43

Спомен.

497 0 0

Себе си бях и много лица видях.

Много очи ме гледаха,

но те не ме виждаха.
Сърцето ми тебе искаше,

здраво държеше, не пускаше.
Не ме слушаше, играеше и все за теб мечтаеше.
Усещам нещо в сърцето надълбоко.

Сещаш ли се.Как боли жестоко.
Остави го сърцето самотно

или може би го наказа доживотно.
Виж ми тялото - празното.
Заради теб - омразното.
Още теб усеща, иска всичко да ми подсеща.
Как твоите очи само мен търсеха.

И ръцете ти, те не ме пускаха.
Твоите устни за мен са любими,

всички целувки толкова значими.

Ти си икзлючително страстен,

винаги, когато си властен.

Много пъти се белязахме

и винаги си трябвахме.

Всяка вечер будувахме

и в сърцата си се вслушвахме.
Моля те, тази вечер да не е като раздяла,

от нея нищо не съм видяла.
Искам от любовта си ти да ми дадеш

и на мен както никога да се отдадеш.
Утре ще си тръгнеш, зная.

Ти до мен не искаш да стоиш,
с две думи да ми простиш.
Като моето сърце няма да получиш,

но не забравяй ти да го заключиш.
Вземи го със себе си и пази го.

За тебе бие най-силно,

колкото и да ми е милно,

започва да става нестабилно.
Мене може да ме нямаш,

но поне сърце да имаш. 
Давай и получавай,

за мен, моля те, не забравяй.
За това как аз истински те обичам

и в това всяка вечер се заричам.
Любов, сбогом ти казвам.

И най-хубавото от теб запазвам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Димирева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...