10 jun 2020, 15:42

Спомен

944 0 0

Помниш ли, помниш ли

звездните нощи.

Фарът далечен на другия бряг.

Плажът, вълните, лодките, кея.

И нашият, лудият смях.

 

Помниш ли, помниш ли

уханните нощи

на зрели смокини,

и дъх на море.

Чайките бели и шумните гларуси

Отвъд, на безлюдния бряг.

 

Помниш ли, помниш ли,

тихия залив,

притихнал смирено

във лятната нощ.

Нашите стъпки по пясъка белия,

зефирът среднощен във твойта коса.

 

Помня ги, помня ги.

Как се забравят

Нощи уханни, такава луна.

Гласът на морето,

шептящо ни приказки

И нашият смях без тъга.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....