катеринарина (Катя)
331 972
18 may 2007, 21:01

СПОМЕН 

  Poesía
636 0 6
Застанах под сумрачната корона
на някакво надвесено дърво
и чаках, чaках бурята да дойде,
да люшне свойто шеметно хоро!

Очаквах с жива, трескава възбуда
светкавици да порят небесата,
и вятър бесен жилаво и лудо
косите разпиляни да размята!

Дъждът да ме шлеви, студен и гневен,
очите да се пълнят със вихрушка,
в ушите да плющи бумтежна песен,
от блъскане земята да разлюшка!

И клоните му гъвкави и силни
да сипят по снагата ми юмруци,
да стенат в мене болките родилни
на бурята, от бяс и вопли куца!

И чаках, чаках, после съм заспала,
събудих се под слънчева корона,
а бурята, отдавна отлетяла,
оставила в очите мокър спомен!

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??