18 may 2007, 21:01

СПОМЕН

  Poesía
803 0 6
Застанах под сумрачната корона
на някакво надвесено дърво
и чаках, чaках бурята да дойде,
да люшне свойто шеметно хоро!

Очаквах с жива, трескава възбуда
светкавици да порят небесата,
и вятър бесен жилаво и лудо
косите разпиляни да размята!

Дъждът да ме шлеви, студен и гневен,
очите да се пълнят със вихрушка,
в ушите да плющи бумтежна песен,
от блъскане земята да разлюшка!

И клоните му гъвкави и силни
да сипят по снагата ми юмруци,
да стенат в мене болките родилни
на бурята, от бяс и вопли куца!

И чаках, чаках, после съм заспала,
събудих се под слънчева корона,
а бурята, отдавна отлетяла,
оставила в очите мокър спомен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...