СПОМЕН
Застанах под сумрачната корона
на някакво надвесено дърво
и чаках, чaках бурята да дойде,
да люшне свойто шеметно хоро!
Очаквах с жива, трескава възбуда
светкавици да порят небесата,
и вятър бесен жилаво и лудо
косите разпиляни да размята!
Дъждът да ме шлеви, студен и гневен,
очите да се пълнят със вихрушка,
в ушите да плющи бумтежна песен,
от блъскане земята да разлюшка!
И клоните му гъвкави и силни
да сипят по снагата ми юмруци,
да стенат в мене болките родилни
на бурята, от бяс и вопли куца!
И чаках, чаках, после съм заспала,
събудих се под слънчева корона,
а бурята, отдавна отлетяла,
оставила в очите мокър спомен!
на някакво надвесено дърво
и чаках, чaках бурята да дойде,
да люшне свойто шеметно хоро!
Очаквах с жива, трескава възбуда
светкавици да порят небесата,
и вятър бесен жилаво и лудо
косите разпиляни да размята!
Дъждът да ме шлеви, студен и гневен,
очите да се пълнят със вихрушка,
в ушите да плющи бумтежна песен,
от блъскане земята да разлюшка!
И клоните му гъвкави и силни
да сипят по снагата ми юмруци,
да стенат в мене болките родилни
на бурята, от бяс и вопли куца!
И чаках, чаках, после съм заспала,
събудих се под слънчева корона,
а бурята, отдавна отлетяла,
оставила в очите мокър спомен!
© Катя All rights reserved.
