Спомен от любовта
Закон в света любовта да е само една,
непреклонна и чиста живее в човешките сърца,
така е, но да вярваме ли на това,
че има я все още в ъгълче на нечия душа?
Момиче и момче, разменили своите сърца,
щастливи и горди един на друг,
забравят лоши минали дела,
влюбени са те лудо,
не осъзнават, че да са заедно е необходимо чудо.
Той вървеше замислен и в мечти потънал,
на приятелите си гръб бе обърнал,
объркан и сам, сълза пускаше за нея,
минало бе всичко, наранено бе сърцето,
повехнала бе чудна орхидея.
Ядосан на хората и с ярост изпълнен, пристъпваше по тротоара,
едно, две... ден и малко, от тогава за него бе тъй жалко,
момичето отрече се от думи и чувства,
но болката му не успя никога да почувства,
кучка си оставаше и безсрамно напред продължаваше,
душата ѝ мъртва, това не бе момичето от години познато,
промени се тя нереално, направи го него копеле брутално.
Камък и стомана отвън, вътре е кошмарен сън,
всяка нощ минало се връща,
душата му превърнала се в необитаема къща,
плаче жално, всичко е тъй нереално...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никой Някой Todos los derechos reservados
