Закон в света любовта да е само една,
непреклонна и чиста живее в човешките сърца,
така е, но да вярваме ли на това,
че има я все още в ъгълче на нечия душа?

Момиче и момче, разменили своите сърца,
щастливи и горди един на друг,
забравят лоши минали дела,
влюбени са те лудо,
не осъзнават, че да са заедно е необходимо чудо.

Той вървеше замислен и в мечти потънал,
на приятелите си гръб бе обърнал,
объркан и сам, сълза пускаше за нея,
минало бе всичко, наранено бе сърцето,

повехнала бе чудна орхидея.

Ядосан на хората и с ярост изпълнен, пристъпваше по тротоара,
едно, две...  ден и малко, от тогава за него бе тъй жалко,
момичето отрече се от думи и чувства,
но болката му не успя никога да почувства,
кучка си оставаше и безсрамно напред продължаваше,
душата ѝ мъртва, това не бе момичето от години познато,
промени се тя нереално, направи го него копеле брутално.
Камък и стомана отвън, вътре е кошмарен сън,
всяка нощ минало се връща,
душата му превърнала се в необитаема къща,
плаче жално, всичко е тъй нереално...