28 feb 2006, 18:57

"Спомен от пепел"

  Poesía
1.5K 0 4
Любовта отиде си със вик,
чувствата угаснаха без пламък.
Обичта гори за миг-
после се превръща в камък.

Лъжа доверие разваля-
прогаря го като хартиен лист.....
Огнен език мастилото изгаря
някога описало дъха ти чист.....

......И нощите пред светлата камина,
сенките по тъмните стени.
Страницата,в която си замина
в същата камина ще гори!

И накрая ще остане само пепел-
спомен от една мечта.
А романът ни-единствената добродетел
е скъсан и гори в пещта!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ок
  • хареса ми
  • Има една птица Феникс, която винаги възкръсва от пепелта. А може и да се превърнат в ято. Ако не се поучи роман, може и повест, или разказ, или в краен случай-стихотворение. Последното май че е най-за предпочитане.
  • Браво Вероника!Много ми допада.. "в скъсан" това не трябва ли да е "е скъсан",може би си объркала от бързина..от мен 6

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...