Feb 28, 2006, 6:57 PM

"Спомен от пепел"

  Poetry
1.5K 0 4
Любовта отиде си със вик,
чувствата угаснаха без пламък.
Обичта гори за миг-
после се превръща в камък.

Лъжа доверие разваля-
прогаря го като хартиен лист.....
Огнен език мастилото изгаря
някога описало дъха ти чист.....

......И нощите пред светлата камина,
сенките по тъмните стени.
Страницата,в която си замина
в същата камина ще гори!

И накрая ще остане само пепел-
спомен от една мечта.
А романът ни-единствената добродетел
е скъсан и гори в пещта!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ок
  • хареса ми
  • Има една птица Феникс, която винаги възкръсва от пепелта. А може и да се превърнат в ято. Ако не се поучи роман, може и повест, или разказ, или в краен случай-стихотворение. Последното май че е най-за предпочитане.
  • Браво Вероника!Много ми допада.. "в скъсан" това не трябва ли да е "е скъсан",може би си объркала от бързина..от мен 6

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...