Feb 28, 2006, 6:57 PM

"Спомен от пепел"

  Poetry
1.5K 0 4
Любовта отиде си със вик,
чувствата угаснаха без пламък.
Обичта гори за миг-
после се превръща в камък.

Лъжа доверие разваля-
прогаря го като хартиен лист.....
Огнен език мастилото изгаря
някога описало дъха ти чист.....

......И нощите пред светлата камина,
сенките по тъмните стени.
Страницата,в която си замина
в същата камина ще гори!

И накрая ще остане само пепел-
спомен от една мечта.
А романът ни-единствената добродетел
е скъсан и гори в пещта!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ок
  • хареса ми
  • Има една птица Феникс, която винаги възкръсва от пепелта. А може и да се превърнат в ято. Ако не се поучи роман, може и повест, или разказ, или в краен случай-стихотворение. Последното май че е най-за предпочитане.
  • Браво Вероника!Много ми допада.. "в скъсан" това не трябва ли да е "е скъсан",може би си объркала от бързина..от мен 6

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...