Пространства крещят между нас като препънати.
Онемели от спомени, мълчим тъжно прегърнати.
Ледове от думи брега са натрупали
и трудно достъпни вече, съвсем сме изтръпнали.
В очите сълзите напират от болката.
Ръцете са птици без полет, няма я даже умората.
И вперили поглед с тъга сме виновно посърнали.
А няма ни вопъл в устите, от жажда пресъхнали.
Любовта си на глътки отдавна изпили сме.
Със виното грешно, наивно простили сме.
Обич със себе си всеки ще вземе
и само спомен от влюбване ще остане да тлее.