9 oct 2008, 19:07

Спомен, потънал в тъма...

  Poesía
978 0 0
Седя и мисля си на глас
за деня, в който те загубих аз!
Деня, в който ти си тръгна,
а аз бях обляна в сълзи,
ти обърна се и каза:
"Прости за моите хиляди лъжи!"
Сещам се за милите ти думи,
за нежните обещаващи слова,
които уж с толкова любов изрече,
а всичко е било лъжа!
Сега, когато аз стоя пред тебе
искам нещо да ти споделя...
Искам в лицето да ти кажа,
че по-добър измамник от тебе няма в любовта!
За теб ще бъда просто непозната...
По-чужда от всяка друга на света...
Щом видиш ме, недей да вдигаш
за поздрав своята ръка!
Ти си спомен, който е забравен
и е потънал във вечната тъма...
Искам само ти да знаеш,
че съдбата ще ти отмъсти...
За всичко, за което си ме лъгал,
един ден ще те боли!
Чуй и запомни, мило момче:
"Който се смее последен,
се смее най-добре!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тери Герова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...