Спомен, потънал в тъма...

Седя и мисля си на глас
за деня, в който те загубих аз!
Деня, в който ти си тръгна,
а аз бях обляна в сълзи,
ти обърна се и каза:
"Прости за моите хиляди лъжи!"
Сещам се за милите ти думи,
за нежните обещаващи слова,
които уж с толкова любов изрече,
а всичко е било лъжа!
Сега, когато аз стоя пред тебе
искам нещо да ти споделя...
Искам в лицето да ти кажа,
че по-добър измамник от тебе няма в любовта!
За теб ще бъда просто непозната...
По-чужда от всяка друга на света...
Щом видиш ме, недей да вдигаш
за поздрав своята ръка!
Ти си спомен, който е забравен
и е потънал във вечната тъма...
Искам само ти да знаеш,
че съдбата ще ти отмъсти...
За всичко, за което си ме лъгал,
един ден ще те боли!
Чуй и запомни, мило момче:
"Който се смее последен,
се смее най-добре!"