Спомен в кутия

Belisima9 (Белисима)
31 73

26 jun 2012, 9:50

Poesía » Otra

981 0 2

Като спомен, заключен в кутия -

притихнал, забравен, далечен,

вадя те тайно - ти си магия,

която направи те вечен.

Запазени мигове - пусти,

мечтания - безкрайно обречени,

в театър - отлични артисти,

и пътища дълги - препречени.

Очи, като бездни от мълчания,

поглеждат далече назад.

Ще свършат ли тези терзания

в безкраен сълзлив водопад?!

Ръцете, докосващи дълго,

рисуват безброй тишини...

Напълно ненужни на никого,

затихващи в скръб руини.

Телата, желеащи бездната,

копнеещи вечна безкрайност,

ще търсят луната несбъдната

на хиляди пътища заедност.

Душата - скитница в кутията, погледна,

усмихна се смирено и размислено,

надипли роклята си - вехта, неугледна -

за спомен да мечтаеш е безсмислено!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Belisima9 (Белисима)

2012-06-26T21:47:32+03:00

Ако имате желание, помагайте в "пипването"...Не съм поет и имам да уча много неща. Ще съм ви благодарна за подкрепата. И ви благодаря за интереса и коментарите!
zefpet (Илко Карайчев)

2012-06-26T13:12:26+03:00

Последният куплет малко развали доброто ми впечатление, но все пак - 6!