Спомен в кутия
Като спомен, заключен в кутия -
притихнал, забравен, далечен,
вадя те тайно - ти си магия,
която направи те вечен.
Запазени мигове - пусти,
мечтания - безкрайно обречени,
в театър - отлични артисти,
и пътища дълги - препречени.
Очи, като бездни от мълчания,
поглеждат далече назад.
Ще свършат ли тези терзания
в безкраен сълзлив водопад?!
Ръцете, докосващи дълго,
рисуват безброй тишини...
Напълно ненужни на никого,
затихващи в скръб руини.
Телата, желеащи бездната,
копнеещи вечна безкрайност,
ще търсят луната несбъдната
на хиляди пътища заедност.
Душата - скитница в кутията, погледна,
усмихна се смирено и размислено,
надипли роклята си - вехта, неугледна -
за спомен да мечтаеш е безсмислено!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Белисима Все права защищены
