3 ene 2009, 12:48

Спомен за една любов

1.3K 0 7
Всичко започна случайно,
в кафето срещнах те аз,
и влюбих се явно, не тайно,
още от първия час!

Последваха няколко срещи,
бяхме щастливи деца,
но моите думи зловещи
разбиха и двете сърца!

И сега, след години,
на Господ се моля в нощта,
във очите ми сини
да откриеш ти пак любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галин Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво стехотворение, макар и малко тъжно, то е със загадъчно-обнадеждаващ край. Поздравления, съименнико!
  • Добре заварила, Ани! Вече знаеш, че харесвам твоя стил!
  • Ех, тези случайности, какво ли не се ражда от тях, дори и стихове
    Честита Нова година и добре дошъл в сайта!
  • Благодаря Ви за подкрепата, приятели! Честита Нова Година! Да сте живи и здрави! Нека успехите тази година Ви съпътстват само за 31536001 секунди! ))))))
  • Никога не е късно.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...