Jan 3, 2009, 12:48 PM

Спомен за една любов

  Poetry » Love
1.3K 0 7
Всичко започна случайно,
в кафето срещнах те аз,
и влюбих се явно, не тайно,
още от първия час!

Последваха няколко срещи,
бяхме щастливи деца,
но моите думи зловещи
разбиха и двете сърца!

И сега, след години,
на Господ се моля в нощта,
във очите ми сини
да откриеш ти пак любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво стехотворение, макар и малко тъжно, то е със загадъчно-обнадеждаващ край. Поздравления, съименнико!
  • Добре заварила, Ани! Вече знаеш, че харесвам твоя стил!
  • Ех, тези случайности, какво ли не се ражда от тях, дори и стихове
    Честита Нова година и добре дошъл в сайта!
  • Благодаря Ви за подкрепата, приятели! Честита Нова Година! Да сте живи и здрави! Нека успехите тази година Ви съпътстват само за 31536001 секунди! ))))))
  • Никога не е късно.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....