5 jun 2019, 23:49  

Спомен за едно лято 

  Poesía » De amor
324 2 2

Идваш с всяко начало 
на пъстрото лято.
С песента на щурците.
И с усмивка рисуваш 
чаша с кафе недопито.
 
Идваш с морската пяна
и винаги, винаги
толкова влюбено,
че докосваш със стара магия,
сякаш нищо не е изгубено.
 
Всяко утро тогава 
ухае на рози и страст.
А светулките,
търсещи дом, заблещукали 
шепнат вечер в косите...
 
И когато наситиш страстта
с онзи див и горещ летен смях
и когато от летен загар
заблестява плътта като грях, 
ти си тръгваш отново.
 
А след тебе остават
само първите плахи 
есенни капчици дъжд,
притаени самотни и тъжни
до следващо лято в очите... 

 

Юни, 2019

© Мая Санд Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Ангелче и Стойчо, че се отбивате при мен Поздрави!
  • И в душата ни ще остане
    лятото на не една надежда...
    И спомените: непрестанно
    към следващото ще повеждат.
Propuestas
: ??:??