Спомен за едно лято

5 jun 2019, 23:49 2019-06-10T13:32:32+03:00

Poesía » De amor

409 2 2

Идваш с всяко начало
на пъстрото лято.
С песента на щурците.
И с усмивка рисуваш
чаша с кафе недопито.

Идваш с морската пяна
и винаги, винаги
толкова влюбено,
че докосваш със стара магия,
сякаш нищо не е изгубено.

Всяко утро тогава
ухае на рози и страст.
А светулките,
търсещи дом, заблещукали
шепнат вечер в косите...

И когато наситиш страстта
с онзи див и горещ летен смях
и когато от летен загар
заблестява плътта като грях,
ти си тръгваш отново.

А след тебе остават
само първите плахи
есенни капчици дъжд,
притаени самотни и тъжни
до следващо лято в очите...

Юни, 2019

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

maiasand (Мая Санд)

2019-06-06T17:57:23+03:00

Благодаря ви, Ангелче и Стойчо, че се отбивате при мен Поздрави!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-06-06T00:06:12+03:00

И в душата ни ще остане
лятото на не една надежда...
И спомените: непрестанно
към следващото ще повеждат.