Спомен за едно лято
Идваш с всяко начало
на пъстрото лято.
С песента на щурците.
И с усмивка рисуваш
чаша с кафе недопито.
Идваш с морската пяна
и винаги, винаги
толкова влюбено,
че докосваш със стара магия,
сякаш нищо не е изгубено.
Всяко утро тогава
ухае на рози и страст.
А светулките,
търсещи дом, заблещукали
шепнат вечер в косите...
И когато наситиш страстта
с онзи див и горещ летен смях
и когато от летен загар
заблестява плътта като грях,
ти си тръгваш отново.
А след тебе остават
само първите плахи
есенни капчици дъжд,
притаени самотни и тъжни
до следващо лято в очите...
Юни, 2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Санд Все права защищены
Поздрави!
