iliavalchev (Илия Вълчев)
24 182
10 sept 2011, 12:46

Спомен за жътва 

  Poesía » Filosófica
1549 1 15

        Спомен  за  жътва

 

Със шепот нощните капчуци 

насън на дъното се плискат 

и в селото една каруца 

запалва утринните искри.

 

Пропуква като в огън. Жътва е

и стомните пресъхват бързо,

момче разнася хлад във бъчва,

запява топъл зърнен бързей.

 

Денят препуска по житата

и пълни празните хамбари.

- Олекна ми - шепти земята...

- Ще дойда пак - шепти жътварят.

 

И късно вечер под асмата

жътварят сяда уморен,

цигара свива в тъмнината,

а въздухът е нажежен.



                          Илия   Вълчев

  

© Илия Вълчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??