Спомен за жътва

Sep 10, 2011, 12:46 PM

Poetry » Phylosophy

1649 1 15

Спомен за жътва
Със шепот нощните капчуци
насън на дъното се плискат
и в селото една каруца
запалва утринните искри.
Пропуква като в огън. Жътва е
и стомните пресъхват бързо,
момче разнася хлад във бъчва,
запява топъл зърнен бързей.
Денят препуска по житата
и пълни празните хамбари.
- Олекна ми - шепти земята... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен за жътва

Искате да прочетете повече?

Random works