Спомен за жътва
Спомен за жътва
Със шепот нощните капчуци
насън на дъното се плискат
и в селото една каруца
запалва утринните искри.
Пропуква като в огън. Жътва е
и стомните пресъхват бързо,
момче разнася хлад във бъчва,
запява топъл зърнен бързей.
Денят препуска по житата
и пълни празните хамбари.
- Олекна ми - шепти земята...
- Ще дойда пак - шепти жътварят.
И късно вечер под асмата
жътварят сяда уморен,
цигара свива в тъмнината,
а въздухът е нажежен.
Илия Вълчев
© Илия Вълчев All rights reserved.
