Спомен за отминалото време

В стаята струи далечен аромат

на прехапани въздишки многобройни,

наследство от отшелникът сакат.

Затворени в тавани и сандъци, и буркани

порции тъга с мечти музите прекрасни дали са ни.

Сянка ли е, призрак, дух

Демон ли е дето

сънищата ми преследва?

Или моят жалък музикантски слух

не е достатъчно развит,

за да го чуя как ме вика и да го последвам.

А вика ли ме

И дали

Има смисъл някакъв за глупав непознат да пиша,

ако себе си дори не чувствам

Ако другаде навсякъде издишам?