Спомен за отминалото време
696
0
0
В стаята струи далечен аромат
на прехапани въздишки многобройни,
наследство от отшелникът сакат.
Затворени в тавани и сандъци, и буркани
порции тъга с мечти музите прекрасни дали са ни.
Сянка ли е, призрак, дух
Демон ли е дето
сънищата ми преследва?
Или моят жалък музикантски слух
не е достатъчно развит,
за да го чуя как ме вика и да го последвам.
А вика ли ме
И дали
Има смисъл някакъв за глупав непознат да пиша,
ако себе си дори не чувствам
Ако другаде навсякъде издишам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Николов Всички права запазени
