30 jul 2007, 16:03

Спомен за смъртта

  Poesía
5.6K 0 10
Пред очите ми се спусна черна пелена...
Аз нямах никаква вина...

Светът кънтеше около мен... някак странно променен...
Викове и шепот, стенания ли чувах...
едва ли знам дали го мислех, дали съществувах...
Внезапно ме повлече сила непозната... някаква тръба...
опитвах се по нея неистово да се задържа...
с ръце, с крака... ала нямах тяло... бях останала душа...
Бързо ме влечеше, обикалях лабиринти...
на всеки кръг проблясваше неясна светлина...
кънтяха металически кръгове около мен...
Най-накрая стигнах края на тунела -
обля ме силна, ярка светлина...
заслепи ме...

Дали беше божествената светлина,
или просто гледах слънцето с невиждащ поглед?


Вместо в светлината мечтана да потъна,
паднах в друг тунел - прав и все надолу...
бързо ме понесе и с трясък сгромоляса...
обратно в мойто тяло...

Едничка мисъл появи се в мен...
" Защо по пътя пряк не стигнах светлината,
а обикалях векове из лабиринта?
Можеше по-бързо там да стигна ..."
Сложиха ме на носилка...
Исках да остана в онази вечна светлина...
Спокойна и щастлива но... недостижима...

А нямах никаква вина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има го! Всичко това го има! И светлината на внезапно свилите към теб фарове, и тъмнината, и светлината в тунела, и погледа отстрани към своето тяло ... Има го! Независимо каква е причината за случилото се! Всичко описано го има!
  • Не мога да кажа дали си права за светлината, аз не успях да я видя, но наистина много тъжно-прекрасен стих!
  • Тъжен стих...
  • И на мен ми се е случвало нещо подобно. Лично аз ти вярвам, че е прежиивяно наистина.
  • Браво! Страхотно е! Но защо пишеш:" Исках да остана в онази вечна светлина..."? Недей така, гледай с повече оптимизъм напред Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...