Спомен за смъртта
Пред очите ми се спусна черна пелена...
Аз нямах никаква вина...
Светът кънтеше около мен... някак странно променен...
Викове и шепот, стенания ли чувах...
едва ли знам дали го мислех, дали съществувах...
Внезапно ме повлече сила непозната... някаква тръба...
опитвах се по нея неистово да се задържа...
с ръце, с крака... ала нямах тяло... бях останала душа...
Бързо ме влечеше, обикалях лабиринти...
на всеки кръг проблясваше неясна светлина...
кънтяха металически кръгове около мен...
Най-накрая стигнах края на тунела -
обля ме силна, ярка светлина...
заслепи ме...
Дали беше божествената светлина,
или просто гледах слънцето с невиждащ поглед?
Вместо в светлината мечтана да потъна,
паднах в друг тунел - прав и все надолу...
бързо ме понесе и с трясък сгромоляса...
обратно в мойто тяло...
Едничка мисъл появи се в мен...
" Защо по пътя пряк не стигнах светлината,
а обикалях векове из лабиринта?
Можеше по-бързо там да стигна ..."
Сложиха ме на носилка...
Исках да остана в онази вечна светлина...
Спокойна и щастлива но... недостижима...
А нямах никаква вина...
Аз нямах никаква вина...
Светът кънтеше около мен... някак странно променен...
Викове и шепот, стенания ли чувах...
едва ли знам дали го мислех, дали съществувах...
Внезапно ме повлече сила непозната... някаква тръба...
опитвах се по нея неистово да се задържа...
с ръце, с крака... ала нямах тяло... бях останала душа...
Бързо ме влечеше, обикалях лабиринти...
на всеки кръг проблясваше неясна светлина...
кънтяха металически кръгове около мен...
Най-накрая стигнах края на тунела -
обля ме силна, ярка светлина...
заслепи ме...
Дали беше божествената светлина,
или просто гледах слънцето с невиждащ поглед?
Вместо в светлината мечтана да потъна,
паднах в друг тунел - прав и все надолу...
бързо ме понесе и с трясък сгромоляса...
обратно в мойто тяло...
Едничка мисъл появи се в мен...
" Защо по пътя пряк не стигнах светлината,
а обикалях векове из лабиринта?
Можеше по-бързо там да стигна ..."
Сложиха ме на носилка...
Исках да остана в онази вечна светлина...
Спокойна и щастлива но... недостижима...
А нямах никаква вина...
© Мила Нежна All rights reserved.
