Пред очите ми се спусна черна пелена...
Аз нямах никаква вина...
Светът кънтеше около мен... някак странно променен...
Викове и шепот, стенания ли чувах...
едва ли знам дали го мислех, дали съществувах...
Внезапно ме повлече сила непозната... някаква тръба...
опитвах се по нея неистово да се задържа...
с ръце, с крака... ала нямах тяло... бях останала душа...
Бързо ме влечеше, обикалях лабиринти...
на всеки кръг проблясваше неясна светлина...
кънтяха металически кръгове около мен...
Най-накрая стигнах края на тунела - ...