16 ene 2015, 21:14

Спомени

560 0 0

Спомени
(01.04.2014)

 

Животът скоро запозна ме

с най-великолепната жена,

показа ми я за секудна-две

и отне ми я проклетата съдба.

 

За тези мигове вълшебни

виждах всичко толкоз живо,

усещах на живота билките лечебни

и беше тъй красиво!

 

Тревата се събуди,

стана от земята,

вече незасята,

и злото в мен прокуди!

 

Беше като ястие,

което те е страх да вкусиш,

беше като сън,

от който не искаш да се будиш.

 

До себе си я бях притиснал,

в прегръдка истинска и нежна,

уви обаче, в миг изчезна,

оставяйки ме без надежда...

 

Но нова страница сега разлиствам

в тефтера на съдбата,

белите листа усещам,

но не виждам в тъмнината.

В.Г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Гоцев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...